НачалоПредстоящо За Дружеството Поучителни и смешни Галерия Полезни и интересни ФорумВестник Чирпански новини

Тя турист е ветеран.

С лице е бяло, с гъвкав стан,

а пък погледът й модър

заразява с тонус бодър.

Екипирана за дъжд и сняг,

върхове щурмува със мерак.

Е, нявга сутрин закъснява,

но наш,та група й прощава,

че освен природолюбител

тя е опитен лечител.

Болежки всякакви оправя,

стоте си билки не забравя.

Ужилен от оса, навехнат крак

намазва бързо и … незнайно как

туристът чувства се кат' нов,

за преход следващ е готов.

Затуй не можем във отбора

без наш'та доктор …………...

                       (Теодора)

Щрака само с фотоапарата

и не гледа си в краката.

 От скалата до потока

за нея туй са два-три скока.

А пък езеро щом зърне,

Тича бързо да се гмурне.

Но … улавя всичко в кадър -

я пчеличка, я кентавър.

Не чудете се! Туй става,

кога турист пред кон застава.

А за груповите снимки

разчитаме на нея всички.

Във фотографията е спец,

на купона – хороигралец.

И всичко среща тя с усмивка -

туризъм, труд, почивка…

 Да проверим: на тази сцена

ще да дойде ли ……………..

(Милена)

 

 

„Вихрушка, град, парчета…“

Да си спомним ний поета,

писал нявга за градушка.

А аз се сещам за братушка,

който в нашите маршрути

се включва само в зими люти.

Ще речете вий: „Защо?“

Отговорът: Ето що.

Работата му такава,

че почивка му не дава.

Лятос стреля със ракети

гръмотевици, не самолети.

Но веднъж във своя дом

той открил Закон на Ом.

От тогази, без да спира,

техниката ремонтира.

А планинар е по природа,

затуй е с нас при първа сгода.

Ако при спор за марка вносна

вий питате коя е сносна,

дали да бъде BOSCH или пък ВЕКО,

то туй ще знае само …………….

(Петко)

 

Сред туристите екскурзианти

има не един и два таланти.

По старшинство да ги редим,

няма да се затрудним.

Един мъж с камера и автомобил

на шир и длъж е обходил.

Най обича си Родопа,

но познава и Европа.

Лондон, Тасос и Париж,

прекосил е даже Ниш.

Но … чепикът все го стягал,

на жена си изневерявал.

Въх, изпуснах този ред,

но ви казвам под секрет.

Тайната му половинка -

с вързани очи блондинка.

Срещнал бил я във Таврида

и се казва тя Темида.

Следва я почти кат' роб,

предан ще й е до гроб.

Бас ловя, че знайте кой е.

Някой каза ……………..

(Петър Колев)

 
 

АЧЕТО

 За туризма

За туризма става дума - не е страшно нещо,

стига времето да не е студ или горещо.

Кой не знае да пътува там, из планината?

Сал за гризкане да има нещо във торбата.

А за туй масрафи няма: два-три килограма хлебец топъл, купен на Митрето от дюкяна,

десетина яйца пресни, хубаво сварени,

четвърт печени пържоли, в кутия строени,

малко шунка ил сланина, годна за закуска,

а път може и бучки захар човек да похруска.

Но това за чая става. Кашкавал балкански,

ил Копривщенски луканки, изсушени, лански,

всевъзможни мармалади, консерви, сардели,

лук, салата, рапончета червени и бели. Още

може и кюфтета в броя тук да туриш,

или хубави салами и кремвирш да купиш.

Но това е доста. За десерта става дума:

бяла халва със орехи и сладкиши сума;

още трябва да накупиш бонбони различни,

шоколади, локуми, по вкус все отлични,

сочни, жълти портокали или мандарини,

но това е твърде много за тез години.

За да туриш всички тези нужди кльоп-динета,

раница дълбока трябва, с разни джебчета,

а за нея, за ракишьор, мастикош разкошен,

винцок или пиво от Радомир плодоносен,

ще окачиш манерката - хладилник душевен

за туриста, който скита в хубости унесен.

Още трябва и навивки, и брич панталони,

здрави хубави патъци, отдоле със пирони,

шапка дирек и платнище годно за завивка,

а пък можеш да вземе и палто за покривка.

За туризма става дума - не е страшно нещо,

стига времето да не е студ или горещо.

Кой не знае да пътува там, из планината?

Сал да могат да издържат малко и краката.

Па когато в тревата легнеш и сладко запееш,

та от песните гръмовни гора залюлееш,

ще почувстваш оти късаш ковани патъци,

оти носиш за кльопане толкоз брамбазъци!
 

 

Димитър Данаилов

 Песен за чирпанската кама

Наточена на кремъчно точило -

свистяла като огън в робски мрак,

 прерязвала въжета на бесило,

забивала се в гърлото на враг.

Готова да убие и ламя -

такава била чирпанската кама.

 

И носят се предания за нея

от старите години до сега.

Оправяла тя сметките със бея

за момин лик помръкнал от тъга.

Пазителка и на имот и чест,

и на вдовишкия живот злочест.

 

Във пояс, до тютюна и чакмака,

и плоската с ракия все била.

При турските засади във сокака

излитала тя в миг като стрела.

И пъпа на чирпанското дете

бил рязан с нея - здраво да расте!

 

По свята от икона божигробска

сияела в ония времена.

Разсичала вериги

пранги робски,

наказвала доказана вина-

тъй както Вълко и Кабаиван

от епоса на стария Чирпан.

 

А днес - о, страх ме е да кажа -

и тя е станала музейна вещ.

Но и в музея тя стои на стража,

пламти от нея примера горещ

и ако пак се появи ламя,

ще грабнем ний чирпанската кама!.
 

 
 

Георги Гълъбов

Пирин

Пътеката се губи сред скалите,

а после свива в гъстия лещак,

дочувам радостния жужел на пчелите

и влюбения славей пее пак.

 

Вървя сред борове вековни,

що шепнат за хайдути и за бран,

за люде всеотдайни и бунтовни,

де бранели народа от тиран.

 

Излизам на поляна, сред която

ромоли ручей ледено студен.

Поспирам да погледам езерата

разстлани в ниското под мен.

 

Величествени се издигат върховете

подпрели небесата с рамене

где еделвайс – туй чудно, нежно цвете

по острите им зъбери расте.

 

Дълбоко вдишвам аромата,

на боровете свежия упой

и сякаш диаманти по земята

росата е разхвърлила безброй.

 

Притихнал сред вълшебната омая,

като че ли с природата се слял -

за мен това е на земята Рая,

живота аз за него бих си дал.

 

 

Георги Ангелов

* * *

 

Малко остава.

Мъничко.

Само един връх.

Един нищо и никакъв връх.

И една падина.

И река.

И пътека.

Само още един баир.

И едно нищо и никакво плато.

Една последна скала.

После само още една

нищо и никаква

пропаст.

 

 

 

Тома Измирлиев

 

ОБИКНОВЕНА ИСТОРИЯ

 

Градина. Пролет. Май. Цветя.

Скамейка. Шепот сладък.

И сред цветята - той и тя.

 Любов и т. н.

 

Поле. Природа. Красота.

Река - гора оттатък.

Пробуда. Сбъдната мечта.

Възторг и т. н.

 

Годеж. Венчило. Поп и брак.

Момент - безумно кратък!...

А после - скука, проза, мрак,

деца и т. н.

 

Курорт. Море. Приятел. Смях.

Простор - вълни оттатък.

Възбуда. Трепет. Слабост. Грях.

Рога и т. н.

 

 

 

Фома Фомич

 

Туристи

 

Алон занфан де ла Чирпан,

туристи хайде на събор.

Да тръгнем пеш, ще видим зор,

затуй момчета ан аван алон

занфан де ла Чирпан.

 

Туриста няма равен еш,

кола кат няма, ходи пеш,

гори минава, долини,

дори и хладни механи.

 

Алон занфан, маршон, маршон,

по тридесет души в камион.

Алон занфан макар в Чирпан

да няма никакъв балкан.

На бъчви ще се качим ний

и пак ще видим височини.

Алон занфан, трамболе рут

на бой с чирпанския маврут.

------------------------------------------------- Фома Фомич е псевдоним на Тома Измирлиев, брат на Христо Смирненски, който по това време е живял в Хасково. Авторът пише стихотворението по повод състоялия се туристически събор на БТС в Хасково през 1927 година. От кратките сведения се знае, че Тома е имал близки приятели сред туристите от Чирпан.

Забележка: “алон занфан” - хайде, деца. “ан аван” - напред! “маршон, маршон” - вървете, вървете

в. “Хасковска поща”, 1927 г. ”

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Крачи смело тоз турист -
винаги бодър, винаги чист.
Планината му е втори дом,
той познава всеки склон.
Върхове и езера,
билки, камъни, цветя-
разяснява той на всички
и на български, и с латински.
Знаем ние тоз турист,
той е пръв енциклопедист!

(?).
 

Сред женската дружина
тя е първа юначина.
Нито зъбери, ни пътечки,
ни оси или пък мечки
ще уплашат таз самодива,
на хорото най-игрива.
Всяка наша веселба
тя устройва от душа.
Ха познайте вий в замяна
туй не е ли наш`та Таня?!
.
 

(?).

Аз туристче съм. Обичам
наш`те планини зелени.
Българин да се наричам
първа радост е за мене.
С мама, с тате от дете
по баири ходя все.
Върхове и езера
зная всички чудеса,
що във пазвите е скрила
моята родина мила.
Затуй тъй гордо казвам днес
Средногорец съм със чест.

(?).

Лудо-младо с ум се бори.
По баири - що да стори-
де със свирки, де с пищялки
или с други залъгалки
търси той веч 100 недели
свойта нимфа да намери.
Пък е хубав и напет,
по осанка цял левент.
В планината кат войник
той на пост е всеки миг.
Че когато се наложи,
свойта помощ ще предложи.
Ний, туристите, в тоз момък
сме открили горд потомък.

(?).

Равнината тясна за мойта душа е,
че сърце ми лудо все играе.
Кога потърся широта и мир,
намирам ги аз сред планинската шир.
За мен е радост високо, горе
да слушам Господ как ми говори.
Тогаз смирен пред тия небеса
усещам се част от всички чудеса,
що ръцете Божи изкусно ваят
и мисля аз - ей туй е РАЯТ!
Доайен съм аз турист,
знаят всички - и артист.
Ръченица, танго и валс
аз танцувам във захлас.
Природата - таз майка съща
мъдреца в мен в младеж превръща

(?).

 

 

 

Той добър е, не е строг,
но величествен кат бог.
Зевс и Хера на Олимп
го посрещат като VIP.
Но хвалбите да оставим,
фактите ний всички знаем.
Той е дясната ръка на шефа,
но не значи, че си гледа кефа.
Че без неговата воля, труд
дружеството ще`й в банкрут.
Де ще хапнем, де ще спим
можем да се доверим
сал на него, че всеки час
той кат майка бди над нас.
Планинарската ни слава
той в печата отразява.
А пък песен щом запее,
и сърцата ни ще сгрее.
Затуй му казваме сега:
„Носи байряка все така!”

 

(?).

 

Живяла нявга в Филибето
мома прекрасна. Но от тепето
тя зърнала далеч в Родопи
да крачат там туристи с сопи.
„Ха, кои са тез юнаци,
май с чирпански са калпаци?
С тях на воля, от душа
ще открия аз света.”
Тъй си рекла таз девойка
и станала средногорка.
Пирин, Витоша и Рила,
и Балкана, и Верила
покорява таз мома
все с усмивка на уста.
Днес чирпанци са без нея
кат твореца без идея.
А коя е тази муза,
гласовита, руменобуза?
Всеки знае и уверен,
казва смело: „Туй е Мери.”

 

(?).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Туристическо намигване

от Донка Жекова

 

 

 

Истории под шипковия храст

 

Правила, изводи и афоризми

 

* В планината всичко е стерилно.

* Планинското притегляне е обратно на земното - не надолу, а нагоре.

* Върви с краката си, ходи с главата си.

* Ако не е ходенето, туризмът цена няма да има.

* На туриста раницата е тежка, но главата - лека.

* Всеки новодошъл е добре дошъл. Дошлият повторно е още по-добре дошъл.

* Всеки сам си мие приборите, освен ако не убеди другарчето.

* Маршрутът и природата не компенсират неприятната компания.   

* Лошото време е хубаво, хубавото още по-хубаво.

* Няма нищо по цветно и шарено от екипировката на туриста.

* Голямата раница и малко багаж побира.

* Приготви полезното, вземи необходимото. Допълнителното - ако има сили, ако има място.

* За екипировката - по-добре нещо излишно, отколкото нещо недостатъчно. Следствие: винаги съществува опасност от вземане на нещо излишно.

* Храненето разваля апетита на туриста.

* Първо се изяжда нетрайното, после тежкото.

* Който си носи - яде; който си води...

* На кръгла маса, в хижа и в женско сърце винаги има място за още един!

* Туристът не пие, той се лекува.

* Туристът е винаги млад. Най-вече над осемдесетте си години.

* Има два вида хора - такива, които обожават планината и такива, които нямат никакъв вкус.

* Туристът може да отиде и на море, но не вижда смисъл.

* Не се предоверявайте на собствените си сили.

* Почивките се правят с лице към изминатия път.

* Туристът е над дребните неща. Дори когато дребните неща са непреодолимо много.

* С алпийски котки трудно се играe... футбол.

* Всеки пешеходен турист е преболедувал (или рано, или късно ще преболедува) дъждовен пешимазохизъм.

* Всеки турист е човек. Но не всеки човек е турист. Следователно туризмът е по-висшо благо.

* Ако видите хижата на 15 минути, а въпреки това вървите към нея още 2-3 часа, имайте предвид, че бинокълът лъже.

* Според водача хижата е на един e един ХХХ разстояние; според обикновените туристи - на ХХХХХ си лелина. Очевидно ХХХХХ е повече от ХХХ. 

 

Морален кодекс на водача - правила... и реплики:

* Водачът в нужда се познава.

* В планината всички са равни, а водачите са равни най-много.

*Срещу ръжен не се рита, срещу водач не се вика.

* Връх високо, град далеко ...

* Не лъжи старите туристи. Само начинаещите!

* Не пожелавай майката и бащата на ближния си. Относно жената... човешко е!

* Не прелюбодействай ... повече отколкото ти се иска!

* Планина се качва сутрин, мома вечер.

* Маркировката служи да потвърди предположението на водача.

* Няма такова нещо като последен гаф! (има се предвид изгубване!)

* Лягане - кой когато иска, ставане - кой когато иска, тръгване - сутринта в 5 часа!

* Боровинките и горските ягоди развалят дисциплината в групата.

* "Това беше най-трудния пасаж" - след първия, но не и последен труден участък по маршрута.

* Има само още едно горно нанадолнище.

* Още едно изкачване и след него вече равно няма.

* Остават 200 метра ... денивелация.

* Остават още 15 минути (няма значение докъде).

* „20 грама почивка!” (Числото може да варира!)

* Водачът би трябвало да ходи зад групата , защото ако е отпред, съществува опасност, като се обърне, ...да не я види.

* "Тук внимавайте, защото е много тесен участък и има козирка, която не се вижда, ако на х. „Вазов” стигне 70% от групата, изкачването ще се счита успешно!”

* Тия пак са преместили хижата!

* Колкото по-бавно вървиш, толкова по-бавно идва хижата.

* Големият турист по голяма нужда се познава.

* Туристът никога не трябва да носи в раницата  
 

Чирпанският принос

Хубавото на ходенето е... сядането!

На туризма мохабета най-много ми харесва, то ходенето всеки го може.

Ех! Хубаво нещо е това Планината. Красота, въздух, спокойствие. Само да не бяха тези птички, дето са засвирили още от 3-4 часа нощес. (В.Ж., 6 годишен))

Малка стъпка/крачка - голям връх изкачва.

Дженьо Василев: методът при нагорнище: „Слагай очилата за обратно виждане‼!”

 

Дженьо - методика за защита от мечка:

Метод І: Лягаш на земята и се насираш. Мечката идва, помирисва те и казва: - Аз такива дрисльовци не ям! - и си отива.

Метод ІІ: Като дойде мечката, като си отвори устата да те налапа, бръкваш дълбоко в гърлото, ама толкова, че ръката ти да излезе отзад, хващаш опашката, рязко дърпаш обратно, обръщаш кожата и кокалите й опадват. /Дж.В./ (Да не се чете Джордж Вашингтон)

 

Иван към жена си: „Слушай жена, ние сме тръгнали на туризъм, което ще рече - от път да се убиваме, а не красоти да гледаме. Тръгвай сега тук и стига си зяпала!”. /Ив.Ст./

Почивка!!! Аха, последният дойде - да тръгваме.

Който има здравни проблеми, да си носи лекар.

Или трябва да намерим път, или да си направим ... няма назад !!!

Всеки гледа да си пробута собствената храна и аз, като не съм нахален, вече втора година си я нося тази консерва и още не мога да я изям. /Иван Ганев/

Ръбовете на скалите нараняват краката, но помагат при изкачването.

Колкото по-малко е умът, толкова по-трудно е да бъде скрит.

Туристът е човек, който намира най-трудния път да иде там, където няма абсолютно никаква работа.

Абе, с празна раница надолу е по-лесно, от колкото с пълна нагоре.

Що да бързаме, те - камъните - няма да избягат (пр.Г.В.) Върхът ще бъде там и утре!

Дотук беше лесното. От тук нататък само ще слизаме!

Който мрънка, далеч не стига!

Почивки правим по-малко, за да може да са по-дълги!

Достатъчно боклук има в България, та да оставяте и вашия тук.

Най-честата туристическа мисъл: Ба* мама й хижа, миналия път беше тук!!!?

Хигиената и туризмът нямат нищо общо!

Ако обичаш гората, боклука в торбата.

Няма пряк път дотам, където си струва да отидеш, но си струва да опиташ! 

Върховете винаги са най-отгоре!

В планината няма лошо време, а има неподходящо облекло!

В хижата и в гробищата местата никога не свършват! - хижарят Чочо/х.Рай, към днешна дата - на х.Тъжа, ако, разбира се, не е „залюбил” и трета./

Пътеката е най-умна. Тя е научила от много хора през къде да се провре!

На планината по-лесно е да те качат, отколкото да те свалят!

Пътят е славен, но … дълъг.

 
 
 
 
 
 
 
 



Locations of visitors to this page













Content copyright © Chirpan Tourist Society - SREDNOGORETS [2010]. Individual works copyright © the named photographer [2010]