Туристическо дружество “Средногорец”, град Чирпан
ИСТОРИЯ: На 3 май 1919 г. ентусиасти от Чирпанската гимназия, по инициатива на Антон Геренов, поставят началото на организирания туризъм в Чирпан, като учредяват Юношеско туристическо дружество (ЮТД) “Самодивец”, клон на Българския юношески туристически съюз. Организацията си поставя за цел да допълва възпитанието, да създава хармонично, интелектуално и физическо развитие на личността, да култивира социални добродетели и стремеж към “просветна чистота”.
Чирпанското дружество приема името на средногорския връх Самодивец. На 03 януари 1926 г. група възпитаници на ЮТД “Самодивец”, излезли вече от редиците на юношеското дружество, учредяват в Чирпан клон на Българското туристическо дружество (БТД) с име “Меричлерски извор” (тогава Меричлери е в състава на Чирпанска околия). Двете туристически дружества съществуват поотделно и при тясно сътрудничество до 1945 г.
На 11 октомври 1957 г. се провежда учредително събрание на Туристическо дружество “Средногорец” гр. Чирпан, което става продължител на традициите и делото на ЮТД “Самодивец” и БТД – клон “Меричлерски извор”.
През различни периоди председатели на дружествата са били: Антон Геренов и Иван Вапцаров – на “Самодивец”; Георги Стоянов и Стефан Петрунов – на “Меричлерски извор”; Янаки Пашов, Гено Колев, Тотю Белчев, Тодор Златанов, Стефан Петков и Димитър Стефанов на “Средногорец”. Секретари на “Средногорец” са били: Иван Хаджииванов от 1957до 1964 и Делчо Стефанов от 1964 до сега.
През юни 2004 г. дружество “Средногорец” е вписано във фирмения регистър при Старозагорски окръжен съд като юридическо лице с нестопанска цел и с предмет на дейност: развитие, популяризиране и масовизиране на туризма.
ТУРИСТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ. Своята туристическа дейност юношите от “Самодивец” започват с излети и походи до близките околности на гр.Чирпан – Памуклука, Ягач, р. Марица, средногорските върхове Самодивец и Братан. Походи до гр.Борисовград (Първомай), Асеновград и Асенова крепост, Бачковския манастир, вр. Драготина в Родопите и др.
Туристите от “Меричлерски извор” разширяват своята дейност до по-далечни туристически обекти като: връх и х. “Персенк”, х.”Добрила”, походи до върховете: Мусала, Вихрен, Юмрукчал (Ботев) и др.. През 1931 г. те издействат пътническите влакове да спират на кантона в Ягач и пътниците да пътуват до там с голямо намаление.
Членовете на ТД “Средногорец” инициират походи из цялата страна и всички български планини. Дружеството организира за първи път в страната 18 дневен поход по билото на Средна гора – от Панчаревското езеро до Зайчи връх гр.Ямбол; поход “Четирите планини”: Витоша – Верила – Рила – Пирин; чирпански поход от Ком до Емине; eжегодни походи на жените: от с. Свежен – х. “Свежен” – х.”Братан” – х. “Каваклийка”; поход х. “Антон Иванов” – х. “Черешка” – х. “Върховръх” – х. “Родопски партизани” – с. Храбрино; поход: х.”Юндола” – х.”Кладова” – х.”Милеви скали” – гара Септември. Чирпанските туристи участват в много окръжни и национални походи, някои от които са: Козлодуй – Околчица; “По стъпките на Априлци”; “По стъпките на Средногорци”. и др.
В живота на дружеството се включват и други форми на туризма, каквито са ВЕЛОТУРИЗМЪТ и ВОДНИЯТ ТУРИЗЪМ.
Велотуристите участват в националната туристическа обиколка “Родина”; в колопоходите: Чирпан – Брезово – Каваклийка – Чирпан; Чирпан – Димитровград – Харманли, и. др. Организират се многодневни водни походи по р. Марица и р. Дунав, по язовирите: Копринка, Колена, Жребчево и др.
Чрез спортното (туристическо) ориентиране значително внимание е отделяно и на състезателната дейност. Този спорт е възникнал в края на ХІХ век в Скандинавските страни. Съвременното спортно ориентиране е дисциплина, при която всеки състезателите с помощта на карта и компас трябва да премине последователно за възможна най-кратко време през пределен брой контролни точки, маркирани на местността, пътя между които избира сам. Съвкупността от тези точки представлява състезателният маршрут, който подлага на проверка както способността на състезателя да се ориентира, така и физическата му подготовка. Първите стъпки на туристическото ориентиране в града са направени от отбора на дружеството в състав: Делчо Ганчев, Никола Желевски и Господин Стайков – завоювали на окръжните състезания по ориентиране трето място. Изгражда се Клуб по туристическо ориентиране с председател Цоню Тотев Цонев. Този клуб развива активна дейност: организира градски състезания, редовно и успешно участва в окръжни и национални състезания, състезанията за купите на в. “Ехо”. През 1974 г. и към Пионерския дом започна да функционира кръжок по ориентиране, отново с ръководител Цоньо Тотев Цонев. Този кръжок подготвя спортисти, класирали се на призови места. Състезатели от Чирпан редовно се класират в челната тройка на окръга и неведнъж заемат първи места.
Екскурзионно летуване. Форма за отдих, съчетана с оптимално физическо натоварване, много красота, познания за природата и историята, възпитаваща дух на патриотизъм, другарство и взаимопомощ, създаваща трайни навици и потребност от общуване с планината. От 1970 до 1996 г. по маршрутите на екскурзионното летуване преминават над 1500 участници от всички възрасти. Участвалите в екскурзионните групи се превръщат в страстни почитатели и пропагандатори на туристическата идея. Част от участниците стават ръководители и водачи на екскурзионни групи: Драгомир Манев, Георги Боев, Димо Матев, Георги Жеков, Георги Иванов, Дженьо Василев и др.
благоустройствена и строителна дейност.
През 1930-1931 г. туристите участват организирано в залесителни акции на м. Ягач и Памуклука. По проект на младия архитект и член на ТД “Меричлерски извор” Слави Кирилов е изграден фонтан и алея на БТД – клон Меричлерски извор в градския парк. Средствата за изграждането им са набрани от членски внос и дарения, събрани от изнасяне на забави и вечеринки. Освен фонтана дружеството събира средства и доставя 200 бр. Явор, Кестен, Бряст, Липа и Топола, 100 бр. декоративен храст Махония и 8 бр. Траурни черници, някои от които все още красят централния парк на града. Туристите от “Самодивец” залесяват със свои средства и труд алеята откъм гимназията.
Шест години по-късно (1937 – 1938 г.) БТД “Меричлерски извор”, съвместно с Дружеството за закрила на децата, изграждат плавателен басейн в Чирпан – сегашния плаж в Текира. Средствата са набрани отново от членски внос, дарения от забави и вечеринки. Дружеството става собственик на плажа и го стопанисва до 1947 г., когато собствеността му преминава към Върховния комитет за физическо възпитание и спорт.
ХИЖА КАВАКЛИЙКА. На 9 май 1964 г., тържествено, с голям туристически събор на туристи от страната, е открита новопостроената хижа Каваклийка, дело на туристите от “Средногорец” и на цялата общественост на бившата Чирпанска околия. Средства се набират от Българския туристически съюз, Градски народен съвет, предприятия, учреждения, кооперации. Организирани са много бригади за товарене и претоварване на строителни материали в с. Горно Ново село за качване на тухли, за отливане на бетон и др. Проектант на хижата е архитект Димитър Духтев от София, а строителството извършват бригадите на Ахмед Мехмедов Сюлев от Горно Ново село и Васил Нешев Найденов от с. Градина. Хижари в нея са последователно: Стойка и Дончо Иванови, Елена и Киро Петрови, Минка и Христо Петкови, а от 1990 г. до сега – Димитър Илиев. Хижата дава подслон и отдих на хиляди български туристи по средногорските маршрути. Днес Каваклийка е обрасла с над 40-годишни борове и брези, една голяма част от които са дело на туристическите бригади за залесяване на местността през периода 1963 – 1966 г.
От 1964 г. до днес туристите от дружеството създават и поддържат туристическа маркировка в района на Каваклийка. Маркирани са над 55 км. туристически пътеки: билния маршрут с.Свежен – х.Свежен – х.Братан – х.Каваклийка – с. Пъстрово, с.Казанка, Старозагорски мин. бани; радиалните маршрути до м. Калето, м. Кутела, м. Кичестия габър; изходните маршрути: с. Горно ново село – х. Каваклийка и с. Турия – х. Каваклийка
Туризмът у нас възникна и се разви като идейно движение. Неговите основоположници изтъкват оздравителния характер, но наред с това си поставят задачите за опознаване на родината и природата. Всички туристически дружества в града развиват широка просветна и пропагандаторска дейност. Още в началните години редовно се изнасят сказки и беседи за ползата от туризма и за красиви туристически обекти. Дружество “Средногорец” продължи и разшири тази дейност. Организираните в началните му години танцувални вечери се превръщат в богати пролетни вечери, организирани в стола на фабрика “23-ти септември” (сега “Чарита”), в залата на новата хижа Каваклийка. Организират се серия от прожекции на диапозитиви от нашата прекрасна природа и история с фотоси на Георги Иванов, Димитър Танев, Драгомир Нанев, Николай Чоторов, Георги Боев, Георги Жеков, Кольо Атанасов, Делчо Ганев, Атанас Стоев и др., които събуждат незабравимите мигове от общуването с прекрасната природа на България. Незабравими спомени оставят и фотоизложбите. Първата от тях от 1974 г. е посветена на месеца на туризма и в нея изложиха свои произведения Георги Иванов, Николай Чоторов, Атанас Стоев, Делчо Ганчев, Иван Меричлерски, Димитър Аджаров. По късно са организирани и самостоятелни фотоизложби на Георги Иванов и Димитър Танев. Може би потребността да бъдат запечатани и продължени миговете след природата чрез фотосите превърна повечето туристи и във фотографи.
През тези 90-години организираният туризъм в Чирпан се осъществява благодарение на любовта и безвъзмездния труд на деятелите на туристическото движение. Дължим съществуването му на първите председатели Антон Геренов, Георги Стоянов и Янаки Пашов, на секретарите Иван Петров Хаджииванов и Делчо Ганчев, на членовете на управителните съвети, комисии, ръководители на клубове, секции по предприятия и учреждения и на активните туристи.
Днес туристическото дружество се намира в тежка икономическа криза – отражение от цялостния обществено-икономически живот у нас. Въпреки това обаче туристите от Чирпан, в тясно сътрудничество и с помощта на общинското ръководство, продължават да се грижат за поддръжката на материалната база, да организират и участват в различни негови форми, да популяризират привличат и извеждат сред природата нови приятели на туризма, да развиват неговите идеи..